Разделението между хората? ...

Още от древността, когато някой етнос, племе, група е по-малка, но по-богата, нейната реакция за защита е да търси и намира начин да противопоставя съседните племена едно срещу друго. Римляните са "разделяли и владели". Но това "изкуство" с вековете се е задълбочило и достигнало до крайност.    Реалността сега е: леви и десни, изток и запад, отделни етноси, раси, езици, вероизповедания,... Насажда се национализъм: ние сме най-важните, другите не, ние сме прави, другите грешат,... Почти във всеки аспект от живота ни се е оформила система, която още от дете е изискала от нас да се определим в някаква група. И този маниер е попил в характера на индивида: моето дете е най-умно, моя град е най-хубавия. А децата на другите?  Примитивния мозък с идея става фанатик ... и тогава се плъзгаме по изградената система за разделение - моята вяра е единствената "права вяра",  само моя народ заслужава да властва. Ето този стереотип на "разделно" мислене съчетан с егоизъм, с агресия, с егоцентризъм   раждат жестокост, война, геноцид.  Няма да обяснявам колко нелогично е в духовен и енергиен аспект да се смятаме разделени.    С тази тема бих искал да провокира вниманието ви: сверете мислите си, думите си, делата си - делите ли света, ценностите, хората  на мои и чужди.  Привързани ли сте към определна група, потдържате ли фанатично някаква "истинска" според вас идея ... и до къде бихте стигнали за да я защитите. 
       

Не сте ли деца на света, като всички други, не уважавате ли всички по равно ... значи имате още път нагоре. А това съзнание за еднаквост, за връзка е първо условие за любов. "Ако любов нямате помежду си - нищо не сте".  Всички сме деца на Бога, всички имаме право да сме различни и да уважим това, всички сме равни в живота, във вярата си, в сърцата си .... само това е пътя към един по-добър свят.    /  А разделението, то е създадено за да ни държи слаби, удобни, подчинени.  /