Кратка история  за ...  "живи или мъртви". 

"Един от учениците Му каза: Пусни ме Учителю да погреба баща си както е редно, ей там е процесията. А Исус му рече: остави мъртвите да погребат своите мъртъвци, но ела с мен за да имаш вечен живот."/цитирам по памет/.

Мислил ли си, че  въпроса "има ли живот след смъртта" не е еднозначен т.е. някои ще умрат, други не. А ти от кои си? И каква е разликата между апостолите и хората от погребението, където са нашите приятели, нашите роднини, нашите комшии. Нали като ги погледнеш са еднакви всички, до последната клетка. Тогава защо Исус казва: Идвам да призова своите /пак по памет/. Та каква е разликата и ти от кои си?
Всички компютри имат еднакъв хардуеър, но програмите, вирусите в тях, снимките ако щеш са  специфични. Хората антропологично са почти еднакви, но щом започне съзнателния им живот те изграждат своя вътрешна среда, свят, физиономия. Тази широка гама от съзнателен живот наричаме душевност и тя има свой физичен израз, своя детерминанта, своя стойност.  Египтяните мерили сърцето с перо. Всяка душа има стойност, тежест, специфика, която го дърпа в определена посока - посока нагоре, защото е лека, посока надолу, защото е приютила тежки елементи като омраза, униние, завист, алчност, страх, ..... Всеки може да определи каква е душата му, всеки може да види светлината в себе си, да провери любовта, която излъчва, да утвърди добродетелите си в тежките житейски дни ... всеки може да разбере дали е жив или мъртъв.  И ако си жив не можеш да не растеш всеки ден, "защото всички са призвани, малцина избрани, а най-малко верни".  Ако вървиш към вечния живот, но искаш да знаеш подробности - как да устоя, как да израстна, какво е Небесно царство .... ще ти споделя своите идеи нататък.