Заболяването Рак - какво не ни казват "големите" статии за него.

От няколко години , където срещна книга или статия за рака  -  чета.  Няма значение дали е на Кеймбридж  или  на евтин сайт за конспиративни теории. По принцип всички "здравни" статии са ми афинитет /медицината ще ми остане несбъдната мечта/, но поради спецификата на това заболяване и неговата лоша слава, дори ги препрочитах. Не броя множеството документални филми по темата, които ме държаха буден до среднощ. Та, почувствах се капацитет, дадох доста съвети и препоръки на познати с такъв проблем. Усетих смелост и самочувствие, докато ... не го срещнах лично, по семейно му.  И разбрах ... никоя книга, никоя лекция, филм и разказ не могат да заместят личната опитност. Тази лична опитност явно е основание за този наш живот. За  какво не сме подготвени, когато ракът, деменцията, инсулта, инфаркта, .... влязат в къщи.... и никоя книга не ни го казва, не ни подготвя. Та ето, какво разбрах за така наречените страшни заболявания тази година и което няма да прочетете никъде:

1. Това, че не си имал нужда от лекар 50 години и си живял природосъобразно, разумно и спокойно не ти гарантира здраве. / Бащата на един мой приятел си отиде на 78г, а не е спирал пиене, пушене и кръчми от младини. Миларепа - зеления /само на коприва/ йога кротко дишал и медитирал в горите на Хималаите си отива ... на същите години/. Та, ако ти е писано - ще стане!  Разбира се, че здравословния стил на живот е за предпочитане и ти осигурява повече спокойствие /без болести/ и някоя друга година отгоре, но не е панацея, не е гаранция. Няма застраховани, въпрос на късмет. /е може би и на ДНК?/
2. Никой не е подготвен психически за среща със сериозните заболявания. След като преминах емоционално през този момент, сега съжалявам за вложения стрес и емоции, колкото и да са разбираеми.  От дистанция на времето мога да кажа, че е  необходимо да се запази спокойствие, самообладание и дори усмивка /това дори е физиологично необходимо/. Запомнете:  колкото и да е странно, в такъв момент, трябва да запазиш вътрешно равновесие, ... това не е препоръчително, а наистина трябва. И след време разбираш, че ти е помогнало.
3. Срещата с болница е лек шок - не само потискащата атмосфера на грозните коридори пълни с пъшкащи, немощни хора, не само с безкрайното висене пред разни кабинети, от които излизат изнервени, отрудени сестри, които ти се карат, а ти не знаеш защо. /моята преценка за лекарите е висока, невероятни са.../. Трябва да минеш през това несмутимо - нямаш вариант.
4. Първите дни, седмици, месеци /докато се чака хистология/ никой нищо не ти казва - това е кошмарно, фантазиите се развихрят, не спиш от прогнози и планове за бъдещето ... ако това, ако онова.  Никой няма да ви спести това "тъмно" начало. Запомнете - това, че лекарите не ви информират, не ви обръщат внимание, неглижират ви ... не е повод за тревога и за развихряне на страшни сценарии. Не е! Това е просто здравна система - бавна, тромава, небрежна, а ти ... ти в нея си незначителна подробност. Не се притеснявайте, ако дълго време не ви говорят директно и конкретно - това все още нищо не значи.
5. Никой не ви казва, каква е "етимологията", причината за заболяването ви. И никой не е длъжен да го направи! Но и със същата небрежност никой не ви казва, докато тече процеса лечение и оздравяване какво да правите - как да се храните, движите, дишате,....Напротив! Виждали ли сте храната в болниците? Здрав да си - ще се поболееш. Та второто нещо, което трябва да направите /след спокойствието/ е мобилизация - вземате се в ръце и решавате да изплувате от ситуацията с конкретни мерки. /например: 6, 7, .../
6. Веднага променяте хранене: никакви киселинни храни, пържено, захар, ....Лично препоръчвам /аз реагирах така/ всяка сутрин топла "содена" вода с лимон, много витамин С, чай от глухарче /корен/, котешки нокът, салвия, маточина, сок от бъз,...,  а храната да е алкална: домати, броколи, цвекло, моркови, мед, лук, чесън,.... Укрепването на имунната система, йогическо дишане и положителното мислене са помощно условие, че лекарят ще успее с вас.
7. Веднага променяте и  мислене:  винаги мислете за себе си като за здрави, простете на всички, поискайте прошка, бъдете благодарни, радвайте се на всеки ден, укротете материализма и егото /ако ги имате/  ... дори сега да ви се струва странно и трудно, ако попаднете в подобна ситуация - ще искате да изригнете в тази посока. Не спирайте светлината и спокойствието вътре в себе си и те ще ви помогнат.
8. Много е важно в подобни моменти да имате Човек до себе си и той да се отдаде на ситуацията. Това ще ви спести 30% от тъмнината и ще ускори с 30% оздравителния процес.
 
Най-сърдечно и  с много любов към всички Ви пожелавам здраве.  Но, ако все пак живота Ви предизвика - прочетете отново тази моя страничка и дори да ви помогне само с 5% ще съм щастлив.