цитати от книгата ми  " Преди и след света "  1995 г

"Какво виждате със затворени очи? Нищо. Ако стоите сам в Космоса и звездите угаснат, какво ще видите? Пак нищо, по-голямо нищо. А можете ли да си представите безкрайна празнина, неподвижна и тиха, без нито един фотон, електрон или друга частица, която да ви напомня за нашия свят. Влудяващо скучно!  Вие стоите в онази Абсолютна пустота, в която е стоял Галилей, за да му хрумне идеята, да я запълни с ефир и да я нарече "вакум". Тази безгранична, тъмна "стая" е ефира на Декарт, с който той обяснявал всичко - от физика до психология. В необятния празен океан са стоели Демокрит, Аристотел, Нютон, Максуел, Херц, Келвин, Пуанкаре. Лоренц ... и още може би стотина умове от човешката история. Те споделяли идеята, че в тази Пустота се е разпространил светът и тя носи всички явления, пренасяйки през себе си шеметно световните вибрации. Някои от тези учени казват, че тази енергетична "зона" от невзаимодействащи фермиони не би се нарушила дори от гравитацията и че тя /зоната/ може да се обясни само чрез себе си

                                                         Ленин:"Да опознаеш обективната т.е. независеща от човека и                                                                        човечеството истина, това значи така или иначе да                                                                              признаваш Абсолютната истина".

Нека се върнем на земята, за да споделя, какво разбрах за първичното пространство. Прастария етер, който религията нарича /неправилно/ Първичен Дух, Чисто слово  /"В началото беше словото..."/ е онази правечна субстанциална действителност, която е била еднородна, проницаема, единна, без тегло, движение и инерция. Действителност, която сама себе си създава и от себе си "живее" - неделимо и вечно. Безграничната пустота, която вече съществува и във вашите представи е основата, върху която всичко ще се изгради и оформи /и ще се връща при Нея/. Този непрекъснат етер ще разберем, че е самоактивен и "отразява" сам себе си. Като компактна основа на безкрайността и единството етерът е онази субстанция, в която ще затрептят "астралните форми на световете и съществата". Тази е първоосновата, която по-късно ?Майкелсън - Морли/ ще нарекат поле, за да търсят в нея математиката и взаимодействията, но тя ще остане за нас Първото, невещественото, Зародиша и Принципа на живота, духът на Елохим.

                                                           Спиноза: "Бог е субстанция, която не се нуждае от никоя                                                                                      субстанция, за да съществува".

Вие добихте бегла представа за безкрайност и знание, за това, че тя е преди света, в него и след него. Значението и силата на тази представа искат време от нашия живот, за да се установят и развият.

                                                          Хегел: "Първичната същност на света е Световен Разум,                                                                           Абсолютна Идея. Световния Разум необходимо се                                                                             въплащава  в действителността. Разумът се стреми                                                                             да  намери себе и във  всяка една вещ, във всяко едно                                                                       явление. Всичко, което става в  света, не е нищо друго,                                                                        освен проявление на развиващия се Световен Разум."

    Нека отново за последно се пренесем в Първичния Етер, в онази безгранична Пустота, която е основата на всичко и вурху която ще се изгради пирамидата на света. Ние сме в Етера и усещаме /като жужене на пчели/ неговата вътрешна активност, напрегнатото му състояние "желанието" и възможностите му за раждане, за творчество. Той "иска" да се движи, да променя състоянието си, да не "скучае", да произведе от себе си нещо. Съвсем безучастни ние попаднахме в непрегнатата безкрайност, която мовем да наречем енергетична. 

    Този жив огън, тази енергийна действителност е онази неограничена светлина, в която ще оживеят форми, слово и живот. /"И Бог каза: Да бъде светлина"/ . Първичния етер е вече в динамично състояние и се установява като деятелен принцип. Агни, Небесния Огън, подвижния ефирен пламък и изначална светлина, по-късно ще "каже": "Всичко е в Мен - като перли нанизани на конец".  Подвижното енергийно пространство само по себе си е Първия акт на света към организация, към сътворение, което един ден ще стигне до образуването на човешкия мозък.

                                                            Волтер: "Трябва да сме загубили всеки здрав разум, ако                                                                     можем да вярваме, че само движение на материята е                                                                         достатъчна, за да създаде чувстващи и мислещи човеци".

Ние станахме зрители на живота, в който вечно е живяла Първоосновата на нещата, Първичната Субстанция. Ще видим, че тя, като енергиен блок на базата на себе си започва да изгражда нашата реалност от своето битие. И започва да се самооформя и ораганизира. Дали ни харесва тази организация, тези форми, този свят - си е наш проблем. Но е чудесно, че можем да обсъждаме същността на света от началото му.

                                                             Декарт: "По необходимост трябва да заключим, че има Бог,                                                               защото, ако идеята за  субстанцията и да е в мене, от самия                                                               факт, че аз съм субстанция, не бих могъл да имам идеята                                                                   за   безкрайната субстанция, ако тя не би била вложена в                                                                   мене от някоя безкрайна субстанция".

Представата за световния енергиен блок, за безкраен етер в активно състояние е представа за нещо нематериално, "несветовно". Безграничния свят е океан, в който плуваме и както водата ни обгръща, така енергията е навсякъде около нас и в самите нас. Представата за енергийно начало е представа за същността, която "живее" и присъства навсякъде.

                                                             Библия: "Понеже от създанието на света, това, което е                                                                            невидимо у Него, т.е. Вечната Му сила и божественост                                                                      се виждат ясно и разбираемо чрез творенията".

Като цяло Енергията, Първоосновата е безформена, вибрираща и творяща конфигурации от своята същност. Всичко, което виждаме и т.нар. небитие са нейни продукти и "поведението" й е да твори, узаконява, наслагва, урежда, свързва...организира. Както океанът е дом и родител на всички риби в него, така и енергийната основа е дом и родител на всяко явление, всеобща същност на реалността и всичко в тази реалност е взаимосвързано и цзаимодействено.

                                                             Дж. Бруно: "Всичко е във всичко"

Енергията е образувала сложна система от форми, конфигурации - акт на движението й. Първичната субстанция е основа на взаимодействията, възможността за движение. Вибрациите на света уплътняват "дифузноразлятата" му същност, за да я оформят в многоизмерни творби, които една друга се субординират и изграждат обособени пространства със специфични параметри.   Виждали ли сте илюзионист, който прави големи възли по въжето и с едно дръпване те се развързват, изчезват? Този пример е най-близката съзнателна аналогия на това, което прави енергията от себе си.   

                                                             Библия:"Не Аз ли изпълнявам небесата и земята?Казва Бог.

Светът вибрира, твори, променя същността си и до днес. И нашата Вселена е огромна конфигурация от енергия, информация и както казва проф. Кубрат Томов тя е като един мегаквант. Безкрайният. енергиен океан е първият художник, за който египтяните ще кажат: "...в утробата на Безкрая се равдат творенията на Универсалната Душа на етерната течност, където Духът на Първоосновата се движи непрестанно".       Ако човек раздвижи мисленето си и стопи еднозначието на думите, ще усети силния научен сюжет, посказан от Египет. "Душата" ще престане да бъде територия само на религията, а носител на първоелементите, информация, поле и функция на своята същност - и ще се отвори за нас една врата. Ако вникнем  в същността на "Аура, Изида, Дух,..." ще отворим други врати, за да стигнем до стаята на египетския жрец прозрял по свой начин раждането на света, изказал го така, че да го разберат само тези, които искат да го разберат.   

Нека завършим първата част на книгата с мнението на Хераклит, че светът е единен, вечно жив огън. Бездънния Етер и океанът на Енергията са наши нови представи и бъдещи, сериозни теми за учените. Можем обаче с право да се възхищаваме на организацията и съвършенството, сред които живеем и жадно да търсим Началото в дълбините на своето мислене.

                                                              Ойкен:"Цялото многообразие се свързва в хармония,                                                                                  единичност, тъй както многото тонове звучат в                                                                                     хармония и многото органи образуват едно тяло".

"... Ако за Аристотел движението е състояние на телата, какво ще стане с тях, ако движението спре? Коя  сила ще се изяви, ако няма движение? Или какво ще стане със света, ако електронът спре да се върти около ядрото? Изобщо ще има ли свят, за който да коментираме, че е в покой?   Веднъж попитах доцент по астрономия кое е най- интересното в тази наука и тя ми отвърна: "Фактът, че Земята се върти около Слънцето". Разбира се, тя поясни, че все още е невъзможно да се разбере защо става точно така, кога е започнало, как.

                                                        Ленин: "В света няма нищо друго освен движеща се материя"

Колкото и елементарно да се е изказал Владимир Илич в основата на мисълта има истина и това е истината, че всичко се движи и това движение присъства навсякъде, във всичко. То е проява на първичната Същност и е заложено в същността на всяко творение - от атома до човешкото сърце. Всяко движение е акт на живот, творчество  и  самоотражение  на Първоосновата,  която по този начин изразява първичните си атрибути и променя непрекъснато себе си. Първичния Двигател /Нуса/ е заложил движението като вътрешно и неотменимо свойство, прехвърляйки актуалното, действено начало върху всяка частица, върху всяко творение. Движението в Енергетичния океан е необходимост, произтичаща от самата същност и целесъобразност на Света.

                                                       Рене Декарт: "Причината за движението е Бог. Той е сътворил                                                                                      както материята, така и движението и покоя".

Великата Същност е динамична, ражда форми, в които древногръцките философи ще прозрат хармонията и числата. Подвижната безкрайност, вечно вибриращия океан свързва конфигурациите си с движение и залага сила, заряд, поле,... движение и по този начин остава относително неутрален към  творбата си. Нови форми се извайват, качества се менят, простото минава към сложно, биологичното към разумното, несъзнателното животно се превръща в съзнателна личност. Най-силната проява на промяна, развитие, движение на Единната, Енергийна Субстанция е човека - мислещо, творящо, чувстващо същество. "Няма по-велико чудо от душата на човека" е възкликнал Данте. Дори движенията между измеренията, онези големи вълни-вибрации от безкрайността са незначителни и слаби пред движението-човек, съзнание. Човек осмисля и осъзнава този свят, за да се съюзи с него като творчески елемент.

                                                   Енгелс: "Светът се състои не от готови завършени предмети, а                                                          представлява съвкупност от процеси, в които предметите, които                                                      ни се виждат като неизменни, както и добитите чрез ума                                                                  мислени снимки от тях, понятията, се намират в непрекъснато                                                        изменение, ту се пораждат, ту се унищожават".

Светът е съществувал и без разумни същества, но кой щеше да възкликне пред Великия, Движещ се Океан от творения и закони, кой щеше да каже "Слушайте звуците на седемструнната лира на Бога. Тя движи световете. Нека ви пронижат нейните звуци."

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

                                                "Бог е петият движещ се в кръг елемент. Той е безкраен океан от                                                      битие,  надхвърлящ всяко време и всяко пространство".  Григорий

"Ако пробягате сто метра за единадесет секунди. това е добро време, което изразява, оразмерява вашето бягане. Вашето движение в пространството винаги се оразмерява. Но този пример е елементарен, защото имате на ръката си часовник, който ви помага. Представете си, че нямате часовник и бягате в празно пространство - тогава за какво време ще говорим? За абсолютно, относително или... Първичната Субстанция се движи и времето за нея се ражда с раждането на еманациите, формите на Първоосновата. Времето идва като симетрична мярка на движението, като уредник и участник в кръговрата на нашия триизмерен свят. Ние скалираме в числа относителното си време, сравняваме, оценяваме го. То ни помага да подредим същността преди явлението, следствието след причината, да проследим посоката на всяко движение, развитие.

                                                    Ленин: "Времето извън материята е Бог".

Дали нашето време е отражение на вечността, дали е многопосочно, това са теми от бъдещето на науката. За нас е ясно, че явлението време е нещо действително, сложно, интересно и е част от онази същност, която съдържа в себе си елементите на света и тяхното движение.

                                                    Баха*У*Лла: "Колкото е по-съвършен наблюдателят, толкова по-пълно отразява сложните атрибути, чрез които можем да достигнем до Абсолютното знание, до най-голямата Светлина".

   "Защо ние, хората създаваме закони? Най-простия отговор е: за да има ред в държавата и всеки да има свое място /права и задължения/. Там, където има ред, следва да има закони преди него.    Когато Субстанцията се движи по целесъобразност или постоянство към някаква форма, казваме, че тя прави това по необходимост от равновесие и хармония. Движението на планетите, човешкия мозък, крилата на птиците са форми на съществуване, свидетелствуващи за поредица от необходимости, за целесъобразност. Те свидетелствуват за законност, в която съществуват. Световните закони се раждат от вибрациите на безграничната същност, вибрации на необходимо постоянство и равновесие.

                                                  Хенри Джордж:"Законите на Природата са заповеди на Твореца".

    Представете си огромна безкрайна струна, преминаваща и през Вселената, която /струната/ издава монотонен, приятен звук. законът е като звук, законността е като музика, която звучи в целия безкраен свят. Всеки елемент по всяко време живее в тази музика, музиката на планомерността и равновесието в Организирания свят. Законите са причина и условие за формите и живота в различните етажи на света. Законите присъстват един в друг въпреки, че всеки сам за себе си е достатъчен, за да разкрие структурните основания на Първопричината.

                                                  Нютон:   "Бог е дал първия тласък и е Творец на законите,                                                                                  поддържащи движението".

Законът като явление на Същността ни дава възможността да добием нова представа и разбиране на Творящата Първооснова. Изучаването на Световните закони е развитие на науката, и е вид движение към Абсолюта, защото те са част от него.     Хомотетия от световни цикли, "небесна" йерархия, галактика, човешко същество, всичко е плод на строга законност.  Законът оформя циклите, които са самосъхранение на Абсолюта, ражда хармонията, която е самоосъществяването на творческото начало. Различните закони имат свои функции и се субординират един друг и колкото по-високо се изкачваме по етажите на творението, толкова по-силно се сливат в един, който е Саваот /Господар на Силите/.  И ще забележим по-нататък, че Първоосновата, Първопричината, Енергия, Време, Бог ... е едно и те са взаимозаменяеми аспекти, нюанси на Първичната Същност.   Съзнанието ни влиза в стадий от развитието си, когато мове да схване, че едно нещо включва всичко и че от всеки елемент може да започне знанието за всичко.  Това съзнание ще изтрие границите между морал и физика, медицина и астрономия... А в бъдеще съзнанието ще открие, например, че нравственият закон съдържа този за евилюцията, за причинността, за целесъобразността, за привличането и освен това, че е една от основите на творчеството. Съзнанието ни ще открие, че всичко е свързано с всичко, закон със закон, Космос и човек. Ще открие, че световните закони са тауирани по човешката душа и се изявяват като форми, като чувства, изобщо като поведение и от закона за гравитацията ще се изрази чувството любов, от закона за целесъобразността ще се изрази цялото отношение към живота и т.н..

                                                     Ж.Ж.Русо: "Изучаването на Вселената и човека ми бе показало                                                                съществуването на Един Велик Разум в света. Аз вярвам,                                                                  че света се управлява от Една могъща и мъдра Воля. Аз                                                                    чувствам това и то е достатъчно за мен."

Някои от по-важните закони са: Законът за субординацията, за всеобщата зависимост от същността, за привличането, за градивната същност и структурирането, за отражението и хомотативния принцип, за причинността, за цикличността, за движението, за запазване на енергията, за целесъобразността /кармата/, за зависимостта /от другите части на системата/, за еволюцията /насоченото движение/ и т.н.,и т.н.. В училище сме учили и за много други закони, които касаят материалния ни свят.

                                                    Мария Кюри: "Има ли нещо по-красиво от непроменимите                                                                            правила, които управляват света, нещо по-чудно от                                                                            човешкия дух, който е способен да ги открие?"

Въпросът за зависимостта на човека от природните закони и волята му, която резонира с тях или против тях - това е друга и дълга тема. По принцип темата за законите е по-дълга, отколкото мога да си позволя в тази малка книга. затова ще оставя вратата отворена, като ви задам въпроси, на които бих искал да се опитате да отговорите:  Има ли Универсален закон за живите същества, Общ Психичен закон?   Какво представлява според вас законът за аналогиите и важи ли за човека?  Числото проявление ли е на законите и ако да, на кои и как?

                Формата отразява, прилича на своята същност, както очите изразяват душата, както кръглата земя изявява закона за гравитацията. Формата пояснява какво е това, какви закони действат върху този обект, какви условия са го изградили такъв, какъвто е.

 Абсолюта, Първичния Етер има безкрайна същност и още в началото на творческия акт е родил форми, първообрази, които можем да изразим с числа. Ядрото на Галактиката, бързата антилопа, невинните детски очи са форми, родени от Великото Начало. Те носят информацията за своята същност т.е. енергия от нея. Чрез формите откриваме косвено причината, а като познаем нея, ще познаем и действието /с неговия индивидуален замисъл/. Причинно-следствената верига, която откриваме /и чрез формите/ се ниже във времето. Благодарение на тази верига възприемаме света такъв, какъвто е и как всичко е свързано помежду си. Но за Абсолюта няма разлика между причина и следствие. За него А е причина за Б, … ,Я е причина за А. /Този елементарен силогизъм може да се потвърди от кръговрата в биосферата ни/. Причинно-следствената верига за нас е онзи лабиринт, в който бихме открили хиляди тайни от нашия свят, от механизма на естествения ход на развитието до нашия съзнателен и несъзнателен принос в промяната на света.

                                                           Люсе Малори:” Законът на живота е в това, че невидимото                            .                                  произвежда видимо. Причината е скрита.  Следствията се  .                                                             виждат.   Причината е безкрайна. Следствията са крайни.”

 Не само формите, но и причините имат свой източник, който стои едновременно в битие и в небитие /несетивно/. Но разбира се за нас причинноста ще си остане малък закон, временна необходимост. Разбираме само, че причината има причина, за която също има причина – за да стигнем до религиозните апологети, които ще ни изтъкнат, че всички причини са следствие на Една, Голяма Причина.

                                                              Ем. Кант:” Познанието на Природата умножава до                                                                       непреодолимо  убеждение вярата в Една По-висша Причина”.

Същността, причината, формата, движението, … всичко се съдържа в Абсолюта, в неговите части. Светът има безброй комбинации на форми, на движения, които изявяват определени условия и причини, и живеят във вечно подновяващи се цикли. „Богът, Висшата форма на формите е достъпен само на мисленето” – каза Аристотел и ние питаме: как да мислим за Бог, и защо Аристотел не ни остави поне един начин, за да достигна чрез него мисълта ни до Твореца? Ако развием съзнанието, разума си достатъчно, за да тръгнем по обратния ход на причинно-следствената верига, то в началото ще открием Първопричината. Движещата се субстанция, която непрекъснато се сътворява и саморазвива, движейки всяка форма в себе си, променяйки подпричините, за да трансформира цялата си същност в ново качество. И ако за Абсолюта нашата причина и следствието са едно и същността не се различава от явлението, то за нас светът си остава поредица от причини, вълни от закони, трептяща движеща се организация и то в определен миг /както е казал Платон: „Животът е миг между две вечности”/.    Искаше ми се в края на тази част от книгата да обобщя всичко за Движещата се Първична Субстанция, затова, че тя е време, форма, причина, закон. Но реших да дам предимство на по-умните:

                                                               Ойкен:”Не е ли светът явление на Невидимия Бог?                                                                                             Не  е ли Бог очевидност на невидимото?”.

Животът

      Йоан:” В началото беше Словото, и словото беше у Бога,и Словото бе Бог … Всичко чрез Него стана и без Него не е станало нищо от това, което е станало. В него бе животът…”, „Защото както Отец има живот в Себе си, така е дал и на Сина Си да има живот в себе си”.

 Бременната носи себеподобно в себе си, което се храни от нея, живее чрез нея и в нея и тя за него е целия свят  /както някой беше се изразил бебето казва „майка не съществува”, „аз не виждам майка”, защото утробата за него е всичко/.  Безкрайният Първоизточник очевидно… очевидно носи живот в себе си и Той е актуален и значим с това. Той е Творец, Родител. Никой не се е направил сам: нито змията, нито човека, нито дървото. За да се създаде от хаос белтъчна молекула са необходими 10 на 321 степен години, а Галактиката ни е на 10 на 10 степен – можете ли да напишете първата цифра? Ние сме свидетели на творчеството на Абсолютната Субстанция. То издава същността и характера й. Сложната, прецизна организация на всяко нещо има Творец, вечно живия огън на Хераклит. Надниквайки във Вселената и в самите себе си, откриваме демонстрация на същностна задълбоченост и целенасоченост. Дали апейрона на Анаксимандър, дали Големия взрив или обратното на анихилацията е механизма на творческия акт за Вселената, това нека учените установят. За нас Вселената съществува, ние съществуваме и се провикваме като псалмопевеца: „колко чудно съм устроен”. Августин казва, че светът е сътворен не във времето, а заедно и с него, Епикур ще добави, че Космосът е продукт на движещи се атоми. Но  по-интересни са думите на Павел до Тимотей: „Ако и да не е далеч, той от всеки един от нас, защото в него живеем, движим се и съществуваме”.  Макар и да липсва тук идеята за механизма на творческия акт, то отношението творец-творение е изказано изключително точно. Но нека да навлезем в темата за творчеството. Всяко движение на Абсолюта води до нова реалност, която влиза в отношение с другите. Всички съществуващи реалности, реалността като цяло е битие от Прабитието. То се размножава в много и различни форми, които сме ние и нашия дом.

                                                           Хегел: ”И за най-откровения, честен наблюдател                       .                                                  Природата  е нещо, което извиква убеждение у      .                                                                            човека, че е плод на Велик Майстор”.

 Всяко дърво, всяка птица, всяка планета, всичко е част от един огромен организъм, който казва: ”Аз съм източника на всички материални и духовни светове. Всичко произхожда от Мен”/Кришна/. Изпитвайки своята същност, като създава творение в различни условия, специфични кръговрати, Абсолютът се утвърждава за живот и променя, и движи, и еволюира. Свръхдушата изявява себе си в крайни форми, за да даде и „песента на звездите, гласът на числата, хармонията на сферите”. Формите изродени от Прабитието живеят в различни пространства със свое движение и време, със специфични структури. Тези етажи от Царството на Субстанциалния Дух се наричат измерения.

                                          Кришна:”Отвъд тази по-нисша природа съществува                                 .                     моята по-висша енергия….Но има и друга природа,                         .                                                  която е вечна и трансцедентална към тази проявена                  .                                   и   непроявена материя. Тя е върховна и никога на      .                                                                                           бива унищожавана…”

     Вайкунтха, отвъд Космоса е светът, в който плува Вселената и чрез който можем да добием бегла представа за йерархията на творението, неговата многопластовост, субординираност.  Светът прилича на многоетажна фабрика, в която човек работи и колкото по-сложни операции изпълнява, толкова по-високо се изкачва в сградата, за да стигне върха, където е директора, твореца, началото.

    Като се утвърждава и самопознава чрез творенията си Правечната Сила съществува и като жизнен принцип във всяко свое творение. И силата на този принцип е различна в различните творби, както е различно движението и целесъобразността в тях. Какви са причините да има различни светове вече ни е ясно, но не е така разбираема дистанцията на Твореца от материалния ни свят: „Има духовен свят и той е моето жилище” /Кришна/. „Царството ми не е от този свят” /Христос/. Този, а и още много други въпроси ще трябва да разплитаме под една идея – има ли разбираем за нас замисъл този свят като цяло.

                                                       Луи Пастьор: „Колкото повече изучавам природата, толкова                     .                                        повече стоя изненадан и удивен пред делото на Твореца”.

Каквото и да е отношението на Твореца към своето творение – Вселената, то Той остава Родителя, а то – нашия прекрасен дом. Представата за Вселената съществува у всеки и няма да се наема да споделя красотата на звездното небе или да пояснявам движещата се хармония – Космос. За нас е ясно, че се намираме в царството на числата, на Махат-таттва, материалната енергия, която е красива, организирана, хармонична. Джордано Бруно ще допълни, че Вселената е творящо и творимо, а Кришна ще поясни, че е една от милионите други и е сияние от Божественото тяло. Но дали Вселената е отражение на по-горни светове, дали законите в нея са сенки на по-висши идеи, е далеч по-маловажно от това дали човек изгражда правилната представа и правилно отношение към нея, защото от това ще зависи нейното и нашето бъдеще. Вселената намира своето малко отражение дълбоко във всеки един от нас и нейните и нашите вибрации се срещат в дълбочината на човешката същност, на твоята същност читателю.

                                          Волтер: „Не знам какво да мисля за Вселената. Аз не мога  да вярвам,                                                        че този часовник съществува, а  часовникарят не съществува”.

                        Гордън Купър: „При моите летения с Фейт-7 и Джемини-5 аз       .                                        не видях Бог. Но видях много чудеса, които Той е направил.   .                                                 Мнението ми е, че ако човек не притежава Бог тук, няма да го     .                                                   намери и горе в мировото пространство”.

   И Персефона, Душата на Земята, която носи своята красота и функция във веригата от планети, в пояса на живота е част от огромната наша Вселена. Творението земя не би било същото обаче, ако не носеше върху себе си най-висшето движение, най-голямото творение на Абсолюта – човека. Благороден в разум, безграничен в способности, богоподобен с духа си … венецът на творението. Така мисли Шекспир, така мисля и аз. Може ли някой да се наеме да изясни всички съвършенства и сложни подробности около творението човек? Погледнете творенията на човека и ще разкриете неговата същност, погледнете човека и ще разкриете същността на неговия творец. Дали Творецът е в устата на пастора или учения – грешки винаги ще има за нас, неясноти, нелепости, но по какъвто и път да поеме човечеството, то винаги ще се връща към Същността. Както детето не може да отрече, да загърби своя родител, така цялото творение, така и човека ще остане висшето движение, короната на творчеството у Една Организирана Субстанция, която е всичко и всякога.

                                Иван Вазов: „Как може да не се вярва в Бог? Ами иди вън в Природата,  в                                      планините и виж изгрева на Слънцето или залеза му и само това ще те                                   докара в такъв възторг, че ще извикаш: О, Боже, колко си велик в своите дарби”.

                                                               Личността

                                                                Баден Пауел: „Това, което изисква разум и мисъл, за да                                                                      бъде разбрано, трябва самото то да е разум и  мисъл”.

Безкрайният Абсолют е източника на всичко и в себе си се организира, движи целенасочено, създавайки законност. Това само догатва за разумност, но съзнанието макар и да приема хармонията на света, в който живее изпада в шок при мисълта, че всичко може да бъде един цялостен, жив, интелигентен организъм. Макар и да жадува за култ и мистика, нашето съзнание се страхува да приеме една такава действителност, защото в него се смесват себелюбие и гордост, желание за власт над живота и незнание, ограничени и тримерни представи, материализъм и краткотрайни асоциации. Съзнанието не е свикнало да прави органична връзка между рибата и водата, дъжда и тревата, човека и света. Нещо повече, то разграничава всичко от всичко и е агресивно към всяка промяна, защото е слабо. Съзнанието все още изпитва трудност да приеме, че самият човек е комплекс от материална и духовна същност. Как да представим безграничен Организъм, за който вътрешност и външност няма, причина и последица са едно, движение и покой са заедно, минало и бъдеще не съществуват.

                                        Айнщайн: ”Моята религия се състои в смирено поклонение пред                                                    Едно безкрайно Духовно Същество от по-висше естество.  Това                                                       дълбоко убеждение на чувствата за съществуването на  Една по- висша                                         Духовна Сила, която манифестира в неизмеримата  Вселена образува                                              съдържанието на моята представа за Бог.”

Организъм втъкан във всяка частица на света, живеещ във веществеността си и в същото време Законодател, Двигател, Основа на цялото съществуване. Ние трудно доказваме по научен път собствената си интелигентност, а ще ни е още по-трудно с анализа на Световната. Но този анализ е неизбежен и ще стане част от живота на идните поколения.

                                       Джинс: „Открили сме, че Вселената дава доказателство за Една   .                            сила, която има нещо общо с нашия собствен дух, а именно                .                                   склонността да мисли по начин, който поради липса на по-добър     .                                               израз, наричаме математически”.

Нашето съзнание има една посока във времето. Ние се нуждаем от време за всяко движение или мисъл. Ние не можем да останем независими от своята материална същност, от своята биология. Ето това са условията и то само част от тях, при които висшето движение на света – човекът, трябва да осъзнава същността и идеята на всичко и замисъла, вложен в това всичко. Съзнавайки като за начало себе си, човек осъзнава сложната организация разумен живот и това вече от самосебе си внушава разумност вън от човека, над природата. Каквито и имена да даваме на Духа на Вечността /Йехова, Аллах, Кришна, Дева Нахуша,…/ те все ще представляват образи на нашия мит, на съвестта ни, на вътрешния ни съдник и липсващ сърцевед. Дори и в това да има истина, то тя е една стотна от Онази, която е.

                                                       Кришна: „Като Върховна Личност, Аз знам всичко, което се                                                случва в миналото, всичко, което се случва сега и всичко,    .                               .                         което тепърва ще се случи…Аз съм в сърцето на всеки…от      .                                                        мен идва паметта, знанието и забравата…”

Абсолюта, Пуруша /Господаря на енергиите/, който е заложил движението и живота, реда и хармонията, слиза в душата на всичко като дух и светлина, за да „диша” чрез нея, за да се изгради един ден в съзнанието на човека представата, идеята за Единния, Организиран свят. Количеството логика, преднамерена организираност, хармония във всяко нещо ние измерваме с наука, с религия, с неприкрито възхищение. Но както вече разбрахме, проблемът е в това да осмислим, да осъзнаем света, в който живеем, както осъзнаваме цветето, което виждаме и гравитацията, която не виждаме. Твърдението на Харвей: всеки живот от живот е една от онези малки истини, които ни убягват, защото тяхното възприемане, пък и въпросите, които ще последват от това, ще нарушат ежедневното ни мислене. Човек не обича да променя мисленето, което му служи, за да „успява” в живота, което го държи далеч от нещата, които са вън от него. Мисленето на съвременния човек е насочено, уви, към търсене на начини този свят да се консумира, а не да се разбира. Казвал съм на приятели, че по-лесно ще задвижа влакова композиция с една ръка, отколкото да накарам някой да промени своето мислене. И това е така, защото „консуматорското” мислене е изграждано у човека с хилядолетия. Естествено и това не е последната причина, поради която изпитваме трудност да приемеме хилядите еманации, звезди и същества като органични части на Една Разумна Субстанция.

                                  Гьоте: „Човек трябва да бъде годен да се издигне до  Висшия Разум, за да                                      се докосне до божественото, което се открива в префеномените,                                                       физически  и нравствени,  които произхождат от Него”.

     Според индусите Върховният Разум има безличностен аспект – Брахман т.е. Вселената. Но за нашата православна църква, пък и въобще за християнството Бог е личност и като такъв притежава много качества, които притежава и човек. Ето някои от тях:

 1. Неограничената Първопричина е абсолютно свободна, безусловна и самобитна – „Аз Съм Алфа и Омега, казва Господ Бог, който е, и който е бил, и който ще бъде, Всемогъщия!...”, „Защото Отец има живот в себе си”, „Аз Съм началото, края и средата на всяко творение. От всички науки Аз сум Духовната наука за себето, а сред специалистите по логика Аз съм окончателната истина” – казва Кришна.  Не само самобитността и независимостта си демонстрира Абсолютът, но и своята сложност, за да провокира с това нашето желание да го опознаваме: „Никой не ме познава такъв какъвто съм” и „никой не знае що има у Бога, освен Божия Дух”, но по-късно пояснява, че се открива на преданноотдадените му. Булото на Изида се надига и чрез информацията, която ни се дава чрез богатите древни литературни източници, чрез митологията, а и както казахме чрез самото творение.

2. Бог е самотъждествен, едносъщностен, неизменим – „понеже Аз, Господ не се изменявам”. Лесно може да се усети характера на този, който казва тези думи.

3. Яхве, Светлината е всепроникваща и всезнаеща, и с ум: „Може ли някой да се скрие в тайни места, та Аз да го не видя?”, „О, колко дълбоко е богатството на премъдростта и знанието на Бога. Колко са непостижими неговите съдби и неизследими пътищата Му!Защото кой е познал ума на Господа или кой му е бил съветник?”, „Ти, който си на небето и на земята”.

4. Творецът проявява сърдечност, дава пример, участва в нашия живот:  „Защото Бог толкоз възлюби света, че даде своя Еднороден син, за да не погине ни един, който вярва в него, но да има живот вечен”, „Бог е любов и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога и Бог пребъдва в него”,  „И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашия Отец…”                

                                                          Фихте:”Сигурно зная, че се намирам в света на най-                .                                                     висшата доброта и мъдрост, който е прозрял своя план                 .                                                   и безпогрешно го прокарва”  .

В темата за Личностния аспект на Света има едно възлово място, където се срещат историци, антрополози, археолози, мистици, християни, догматици и несигурните, и убедените човешки сърца. Кой е Христос? Може би още има племена в Индонезия, които задават този въпрос или казват, че това е митичен образ. Който поне малко е чел по въпроса, вече пита друго: какво е Христос?    Ще дам думата отново на хора, по-мъдри от мен:                                      

                                                             Паскал „Исус Христос е център на всички неща и основа                                                                 на всичко. Който не Го познава, не познава нищо от света                                                                 и от себе си. Без Христа не знаем що е нашия живот, що е       .                                                          нашата смърт, що е Бог, що сме самите ние”.

   Ако сте забелязали връзката между това, което говорихме за Абсолюта и това, което казва Паскал за Христос, то тя се е получила закономерно, вън от моите планове на книхата. Темата Исус Христос е голяма колкото човешката история от две хилядолетия насам. Няма човек, който пряко или косвено да не е засегнат от тази личност, не само, защото тя е променила историята, раздвижвайки хиляди човешки съдби, но и защото Назарянина е оставил неизлечима следа в душите на хората. Ще завърша набързо тази част от темата с думите на един велик учен: „В Него имаме изкуплението си, прощението на греховете ни, в него, който е образ на невидимия Бог, първороден преди всяко създание, понеже чрез него бе създадено всичко, което е на небесата, и на замята, видимото и невидимото, било престоли или господства, било началстава или власти, всичко чрез него и за него бе създадено и Той е преди всичко и всичко чрез него се сплотява”.  

                                                      Христос: ”Искайте и ще ви се даде, търсете и ще намерите,…”.

Темата за Абсолютната Личност не бива да задоволява жаждата на съзнанието ни за култ, мистика, оправдателен кръст, защото тази нужда държи хората от доброто мислене, от чистите чувства, от ясното съзнание. Не можем и да търсим себе си в Абсолюта, своите образи да нанасяме върху същността му, защото Бог е нещо, което влиза в ценностната ни система, а не се гради от нея. Той е още идея за единство, хармония и съзнание за „общ” живот и добродетелност, защото макар и непосилен за съзнанието, но красноречив за очите и близък за сърцето Той ни се преставя като Творец на красотата, съвършенството и хармонията. Бог не е само Сила, Субстанция в движение и със законност, Начало и Разум. Той е още много неща, за които нямаме думи, нямаме знание. Как да възприемем, че „Върховната Личност е по-малка от най-малкото и по-голяма от най-голямото” и в същото време е всичко, навсякъде и всякога. Ето момента, в който всеки един от нас започва да се задушава в теснотата на съзнанието си, в празнотата на традиционното мислене.  

                                                   Мохамед: „И им кажете /на християните/: Нашия Бог и                          .                                                   Вашия Бог е един и същ и на Него се предаваме”